hristam (Христина Мачикян)
532 928
26.04.2019 г., 17:58 ч.

А беше петък 

  Поезия
983 8 14

Не беше ден – тежеше като болка,
забила обвиняващ пръст в небето.
И времето дори мълчеше – локва,
в която да се давят часовете,
а сянката на кръста бе стрелката
и пареше по прашното му рамо.
По-нямо бе дори и от тълпата
с едно-единствено лице – от камък.
И сякаш само тази плът бе жива
сред мъртвите души на хълма, дето
дълбаеха го с сенките си криви,
която бе прегърнала Голгота.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??