hristam (Христина Мачикян)
531 928
Apr 26, 2019, 5:58 PM

А беше петък 

  Poetry
1084 8 13

Не беше ден – тежеше като болка,
забила обвиняващ пръст в небето.
И времето дори мълчеше – локва,
в която да се давят часовете,
а сянката на кръста бе стрелката
и пареше по прашното му рамо.
По-нямо бе дори и от тълпата
с едно-единствено лице – от камък.
И сякаш само тази плът бе жива
сред мъртвите души на хълма, дето
дълбаеха го с сенките си криви,
която бе прегърнала Голгота.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??