A Comme Amour
Ти не идвай само за миг.
С кратък жест, не напуквай -
душата ми цяла.
Всеки прилив на нежност е смърт.
Тиха печал,дъжд и умора.
Не ми давай смисъл и свят,
в който разпервам крилете за полет,
сред онзи блясък на звезден порой,
и луна, пълна с на обич нектара.
В който дочувам нотите на "A Comme Amour"
и тишината потъва в забрава.
Не, не идвай, не пали онези искри,
които възкръсват във огън
и стихийно горят. И болезнено парят.
Не отключвай в мен порив и зов.
Не понасям мигове кратки.
Нима не знаеш, колко силно боли,
когато си тръгваш, в шепи заграбил -
моя покой. Същността.И на мислите-бялото.
Едно ухание на есен и дъжд
ме прегръщат в предвечерна забрава.
След теб е мрачно... и студ.
А "A Comme Amour"... е затихнало във безкрая.
A Comme Amour
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
