liviq (Здравка Бонева)
142 828
Aug 1, 2008, 4:03 PM

A Comme Amour 

  Poetry » Love
1208 0 19

Ти не идвай само за миг.

С кратък жест, не напуквай -

душата ми цяла.

Всеки прилив на нежност е смърт.

Тиха печал,дъжд и умора.

Не ми давай смисъл и свят,

в който разпервам крилете за полет,

сред онзи блясък на звезден порой,

и луна, пълна с на обич нектара.

В който дочувам нотите на "A Comme Amour"

и тишината потъва в забрава.

Не, не идвай, не пали онези искри,

които възкръсват във огън

и стихийно горят. И болезнено парят.

Не отключвай в мен порив и зов.

Не понасям мигове кратки.

Нима не знаеш, колко силно боли,

когато си тръгваш, в шепи заграбил -

моя покой. Същността.И на мислите-бялото.

Едно ухание на есен и дъжд

ме прегръщат в предвечерна забрава.

След теб е мрачно... и студ.

А "A Comme Amour"... е затихнало във безкрая.

 

 A Comme Amour

 

 

© Здравка Бонева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??