5.10.2008 г., 15:03

А дали...?

1.1K 0 6

Дали всичко е илюзия,

или открадната мечта,

а може би пробуждане

във разгара на съня?

 

Аз разбирам, че нищо не стана,

че не дойде със теб любовта.

Просто има съдбовна промяна

в многоцветната моя душа.

 

Дните бягат, за да дойдат други,

скривам всичко в джоба под гръдта.

Ти не идваш - как да те загубя?

За да мога да те оценя.

 

Мислите ми все след тебе тичат,

моля се да мога да ги спра.

Всичко покрай мен на теб прилича,

а дали това е любовта?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Рашков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...