Дали всичко е илюзия,
или открадната мечта,
а може би пробуждане
във разгара на съня?
Аз разбирам, че нищо не стана,
че не дойде със теб любовта.
Просто има съдбовна промяна
в многоцветната моя душа.
Дните бягат, за да дойдат други,
скривам всичко в джоба под гръдта.
Ти не идваш - как да те загубя?
За да мога да те оценя.
Мислите ми все след тебе тичат,
моля се да мога да ги спра.
Всичко покрай мен на теб прилича,
а дали това е любовта?
© Пламен Рашков All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Сигурно е това! Хареса ми много!