Дали всичко е илюзия,
или открадната мечта,
а може би пробуждане
във разгара на съня?
Аз разбирам, че нищо не стана,
че не дойде със теб любовта.
Просто има съдбовна промяна
в многоцветната моя душа.
Дните бягат, за да дойдат други,
скривам всичко в джоба под гръдта.
Ти не идваш - как да те загубя?
За да мога да те оценя.
Мислите ми все след тебе тичат,
моля се да мога да ги спра.
Всичко покрай мен на теб прилича,
а дали това е любовта?
© Пламен Рашков All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Сигурно е това! Хареса ми много!