ellyst (Ели)
136 868
31.05.2007 г., 19:25 ч.

а днес.. 

  Поезия
753 0 7

Кичур подръпвам, гледам настрани,
разсеяно премествам пепелника,
а ти говориш, впил във мен очи,
със трескавата страст на ученик.
И сякаш във словата си утеха
за моето безстрастие намираш.
Млъкни за малко, дяволи те взеха!
А ти, макар и жалък, пак не спираш...
Не чувствам даже капчица вина.
И жал не чувствам, нищо не усещам.
В сърцето ми отдавна празнина
е зейнала след страстите горещи.
Изправям се и тръгвам мълчешком -
гърба ми сякаш огнен лъч изгаря.
Усещам как с последен, рязък стон,
предадената ти любов догаря.
Не искам прошка. Няма място тук
на прошката балсама благотворен.
Щом теб не искам, значи някой друг
сърцето ми във шепа е затворил.
Върни ключа от моята врата.
Вземи и недочетената книга.
По-чужд от непознат си ми сега -
и за омраза любовта ми не достига.

© Ели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??