а днес..
Кичур подръпвам, гледам настрани,
разсеяно премествам пепелника,
а ти говориш, впил във мен очи,
със трескавата страст на ученик.
И сякаш във словата си утеха
за моето безстрастие намираш.
Млъкни за малко, дяволи те взеха!
А ти, макар и жалък, пак не спираш...
Не чувствам даже капчица вина.
И жал не чувствам, нищо не усещам.
В сърцето ми отдавна празнина
е зейнала след страстите горещи.
Изправям се и тръгвам мълчешком -
гърба ми сякаш огнен лъч изгаря.
Усещам как с последен, рязък стон,
предадената ти любов догаря.
Не искам прошка. Няма място тук
на прошката балсама благотворен.
Щом теб не искам, значи някой друг
сърцето ми във шепа е затворил.
Върни ключа от моята врата.
Вземи и недочетената книга.
По-чужд от непознат си ми сега -
и за омраза любовта ми не достига.
© Ели All rights reserved.
