Роби (Роберт)
511 3486
3.07.2018 г., 7:07 ч.  

А Есмералда знаеш ли коя е? 

  Поезия
653 6 8

Във твоя филм в масовката участвам само -
на надписите в края съм  -  в  "...и др."
Затуй  и във  поредната ти нежна   драма
статист  съм без особени заслуги.

Във любовта съм в ролята на Квазимодо*,
а  Есмералда  знаеш ли коя е?...
Гърбушко грозен съм, изкривен ходя,
пък, виж, и аз  за обич си мечтая!...

Живот на заем и под сянка на прокоба!
А любовта в икона съм превърнал.
Дали ще вярваш, че възкръснал бих от гроба,
любимата си нежно  да прегърна?...

Пък ти живееш  във измислената роля,
наивно вярваща в една самоизмама...
Но филмът свършва вече, не по твоя воля,
и с ужас виждаш, че угаснал е екрана...

И не звучат възторжени аплодисменти,
и  никой не скандира твойто име...
Събуждане със болка, не със комплименти!
Ще ми повярваш ли?... За теб боли ме!...

. . .

*  Квазимодо, Есмералда  -  В.Юго, "Парижката Света Богородица"

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички, които отделиха от времето си, за да прочетат, коментират или оценят!...Желая ви прохлада и добро настроение днес!...
  • Не мога да не ти отвърна с усмивка!
    Роби!
  • Казвам, че трябва да ценим хората, които ни отреждат главна роля и да сме благодарни за чувствата им. Роби прекрасно е изразил как човек в самозаблудите си , отдаден на егото си , е обречен да живее само с него!
    За пасене на трева асоциацията е неуместна. Акъл на умните хора не давам, защото си имат, а на другите - защото не знаят какво да го правят.
    Така съм почувствала стиха на автора и това съм намерила за уместно да извлека от думите му. Неприятен ми е този обяснителен режим, но се налага!
  • Това е ясно, Райна, не се тревожи, хората не пасат трева. Поздравления, Роби имаш и талант, и чудесно чувство за хумор, винаги те чата с интерес.
  • Замисляш с този стих, Роби!
  • Пък ти живееш във измислената роля,
    наивно вярваща в една самоизмама...
    --------------
    Роля....да не забравяме,че главните ни роли, винаги са дадени от друг!
  • Прочувствен стих, Роби, много ми хареса. Най-трудно играем себе си понякога.
  • Както винаги, не изневеряваш на собствения си почерк и на притегателната сила на проидведението, което читателят проследява със затаен дъх! Аплодисментите са за теб, Роби!
Предложения
: ??:??