А Есмералда знаеш ли коя е?
Във твоя филм в масовката участвам само -
на надписите в края съм - в "...и др."
Затуй и във поредната ти нежна драма
статист съм без особени заслуги.
Във любовта съм в ролята на Квазимодо*,
а Есмералда знаеш ли коя е?...
Гърбушко грозен съм, изкривен ходя,
пък, виж, и аз за обич си мечтая!...
Живот на заем и под сянка на прокоба!
А любовта в икона съм превърнал.
Дали ще вярваш, че възкръснал бих от гроба,
любимата си нежно да прегърна?...
Пък ти живееш във измислената роля,
наивно вярваща в една самоизмама...
Но филмът свършва вече, не по твоя воля,
и с ужас виждаш, че угаснал е екрана...
И не звучат възторжени аплодисменти,
и никой не скандира твойто име...
Събуждане със болка, не със комплименти!
Ще ми повярваш ли?... За теб боли ме!...
. . .
* Квазимодо, Есмералда - В.Юго, "Парижката Света Богородица"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
