А Есмералда знаеш ли коя е?
Във твоя филм в масовката участвам само -
на надписите в края съм - в "...и др."
Затуй и във поредната ти нежна драма
статист съм без особени заслуги.
Във любовта съм в ролята на Квазимодо*,
а Есмералда знаеш ли коя е?...
Гърбушко грозен съм, изкривен ходя,
пък, виж, и аз за обич си мечтая!...
Живот на заем и под сянка на прокоба!
А любовта в икона съм превърнал.
Дали ще вярваш, че възкръснал бих от гроба,
любимата си нежно да прегърна?...
Пък ти живееш във измислената роля,
наивно вярваща в една самоизмама...
Но филмът свършва вече, не по твоя воля,
и с ужас виждаш, че угаснал е екрана...
И не звучат възторжени аплодисменти,
и никой не скандира твойто име...
Събуждане със болка, не със комплименти!
Ще ми повярваш ли?... За теб боли ме!...
. . .
* Квазимодо, Есмералда - В.Юго, "Парижката Света Богородица"
© Роберт All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички, които отделиха от времето си, за да прочетат, коментират или оценят!...Желая ви прохлада и добро настроение днес!...
-
Не мога да не ти отвърна с усмивка!
Роби! -
Казвам, че трябва да ценим хората, които ни отреждат главна роля и да сме благодарни за чувствата им. Роби прекрасно е изразил как човек в самозаблудите си , отдаден на егото си , е обречен да живее само с него!
За пасене на трева асоциацията е неуместна. Акъл на умните хора не давам, защото си имат, а на другите - защото не знаят какво да го правят.
Така съм почувствала стиха на автора и това съм намерила за уместно да извлека от думите му. Неприятен ми е този обяснителен режим, но се налага! -
Това е ясно, Райна, не се тревожи, хората не пасат трева. Поздравления, Роби имаш и талант, и чудесно чувство за хумор, винаги те чата с интерес.
-
Замисляш с този стих, Роби!
-
Пък ти живееш във измислената роля,
наивно вярваща в една самоизмама...
--------------
Роля....да не забравяме,че главните ни роли, винаги са дадени от друг! -
Прочувствен стих, Роби, много ми хареса. Най-трудно играем себе си понякога.
-
Както винаги, не изневеряваш на собствения си почерк и на притегателната сила на проидведението, което читателят проследява със затаен дъх! Аплодисментите са за теб, Роби!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
