2.12.2009 г., 7:51

А как обичах...

893 0 11

И ще е тихо, много тихо,

когато се сбогувам със вълните.

А как обичах, как обичах по тях

да се разхождам – сякаш птица...

 

И ще е тъмно, много тъмно,

когато се сбогувам със звездите.

А как обичах, как обичах

в очите ми да слизат на разсъмване.

 

И ще е трудно, много трудно

когато се сбогувам със мечтите.

А как обичам, как обичам

във сънищата си дори да помечтая...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...