Dec 2, 2009, 7:51 AM

А как обичах...

  Poetry » Other
892 0 11

И ще е тихо, много тихо,

когато се сбогувам със вълните.

А как обичах, как обичах по тях

да се разхождам – сякаш птица...

 

И ще е тъмно, много тъмно,

когато се сбогувам със звездите.

А как обичах, как обичах

в очите ми да слизат на разсъмване.

 

И ще е трудно, много трудно

когато се сбогувам със мечтите.

А как обичам, как обичам

във сънищата си дори да помечтая...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...