A la guerre comme a la guerre
Свалихме спомените върху масата,
разпръснаме блюдата с недоверие
и сключихме примирие със чашите
да бъдем пак каквито бяхме вчера.
Слугинята-съдба - жена прегърбена,
дойде с парцала да попие болката.
Не знам дали по невнимание разля
по теб и мене капки от отровата.
Озъбихме се хищно на ножовете,
прибрахме ги в плътта си под сърцето,
бинтовахме набързо костите си
и сложихме им празнични въжета.
Отново смеем се предизвикателно -
тъй непознати се оказваме един за друг,
че бих могла, тъй смятам, без следа от свян
да те приема като че си мой съпруг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
