A la guerre comme a la guerre
Свалихме спомените върху масата,
разпръснаме блюдата с недоверие
и сключихме примирие със чашите
да бъдем пак каквито бяхме вчера.
Слугинята-съдба - жена прегърбена,
дойде с парцала да попие болката.
Не знам дали по невнимание разля
по теб и мене капки от отровата.
Озъбихме се хищно на ножовете,
прибрахме ги в плътта си под сърцето,
бинтовахме набързо костите си
и сложихме им празнични въжета.
Отново смеем се предизвикателно -
тъй непознати се оказваме един за друг,
че бих могла, тъй смятам, без следа от свян
да те приема като че си мой съпруг.
© Павлина Гатева All rights reserved.
