А мислех...
Боли - така разбирам, че съм истинска,
а мислех, че живея чрез екрана
и зад завесата, когато си поискам,
ще мога да изтрия лесно раните.
Навън вали, а в мен попива смисъла
на всичкото, което щях да бъда,
ако в сценария сама не бях предписала
за себе си най-тежката присъда:
на НЕлюбов - през ноктите й-хищници,
отровата, проникнала във вените,
ще ме обезболи... но аз не искам! -
Душата ми остава на колене...
Опитах се да литна, със очите,
преди от страх да бъда ослепена -
развих воала топъл на сълзите
с откритието - бях обезкрилена.
До корен да изтичат под капчуците
словата, още в стих неподредени -
разпуснах ги - по всички кални улици!
... какво от туй, че съм изкоренена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
