Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
7.06.2007 г., 14:59 ч.

А мислех... 

  Поезия
657 1 17
 

Боли - така разбирам, че съм истинска,

а мислех, че живея чрез екрана

и зад завесата, когато си поискам,

ще мога да изтрия лесно раните.

Навън вали, а в мен попива смисъла

на всичкото, което щях да бъда,

ако в сценария сама не бях предписала

за себе си най-тежката присъда:

на НЕлюбов - през ноктите й-хищници,

отровата, проникнала във вените,

ще ме обезболи... но аз не искам! -

Душата ми остава на колене...

Опитах се да литна, със очите,

преди от страх да бъда ослепена -

развих воала топъл на сълзите

с откритието - бях обезкрилена.

До корен да изтичат под капчуците

словата, още в стих неподредени -

разпуснах ги - по всички кални улици!

... какво от туй, че съм изкоренена...

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??