Jun 7, 2007, 2:59 PM

А мислех...

  Poetry
785 1 17
 

Боли - така разбирам, че съм истинска,

а мислех, че живея чрез екрана

и зад завесата, когато си поискам,

ще мога да изтрия лесно раните.

Навън вали, а в мен попива смисъла

на всичкото, което щях да бъда,

ако в сценария сама не бях предписала

за себе си най-тежката присъда:

на НЕлюбов - през ноктите й-хищници,

отровата, проникнала във вените,

ще ме обезболи... но аз не искам! -

Душата ми остава на колене...

Опитах се да литна, със очите,

преди от страх да бъда ослепена -

развих воала топъл на сълзите

с откритието - бях обезкрилена.

До корен да изтичат под капчуците

словата, още в стих неподредени -

разпуснах ги - по всички кални улици!

... какво от туй, че съм изкоренена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....