А може би и зимата тъгува
А може би и зимата тъгува
отстъпвайки пред пролетния ден.
Не вярвам, мисля аз, че се преструва
с човека снежен бавно разтопен.
Тя няма за какво да съжалява.
Достатъчно не се ли натанцува?
Със северния вятър до забрава
надлъж и шир сред снегове лудува.
И тръгвайки си, за последен път,
снежинки рони в тихата дъбрава.
Студена е ефирната ù плът,
корона бяла на върха оставя.
Ще се завърне тя, но дотогава
и с цвят, и с плод богат ще е светът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
