9.11.2025 г., 0:37

А от утре

219 2 2

А от утре захвърлям дрипите,

или фалш е, или е поза.

И ще пия каквото сипете,

и на облаци ще се возя.

А от утре... дошло е утре -то,

много взе да ми писва. Вече.

На живота – кроше по мутрата,

на съдбата ми: Стой далече!

А от утре... ще съм си същата,

или кротка съм, или бясна.

За небе си заменям къщата,

тази тясна е. И пораснах.

А от утре... това е... няма ни.

откачалките, с мене те са,

но под всичките речни камъни,

ключ оставям и лист. С адреса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...