И на гроба ти ще дойда

с четен брой розови цветя

и препълнена от болка,

че ти си в плоча и земя.

На гърдите тях ще сложа.

Ще ги полея със сълзи...

Как ми липсваш! Мили Боже,

как ми липсваш адски ти!

И цигара ще запаля.

Когато тя се угаси,

гроба с пръсти ще погаля,

неволно, без мисъл почти...

В очите още те гледам,

ръката ти още държа.

До тебе съм тиха и бледа,

студен си като дъжда.

А погледът ти остана

в моя право устремен.

За ръка ме беше хванал,

а си тръгваше от мен...