А си тръгваше от мен
638
0
0
И на гроба ти ще дойда
с четен брой розови цветя
и препълнена от болка,
че ти си в плоча и земя.
На гърдите тях ще сложа.
Ще ги полея със сълзи...
Как ми липсваш! Мили Боже,
как ми липсваш адски ти!
И цигара ще запаля.
Когато тя се угаси,
гроба с пръсти ще погаля,
неволно, без мисъл почти...
В очите още те гледам,
ръката ти още държа.
До тебе съм тиха и бледа,
студен си като дъжда.
А погледът ти остана
в моя право устремен.
За ръка ме беше хванал,
а си тръгваше от мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Виденова Всички права запазени
