И на гроба ти ще дойда
с четен брой розови цветя
и препълнена от болка,
че ти си в плоча и земя.
На гърдите тях ще сложа.
Ще ги полея със сълзи...
Как ми липсваш! Мили Боже,
как ми липсваш адски ти!
И цигара ще запаля.
Когато тя се угаси,
гроба с пръсти ще погаля,
неволно, без мисъл почти... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up