Valens (Валентина Лозова)
127 568
18.07.2014 г., 9:33 ч.

... а спомен със бастунче търси Него 

  Поезия » Любовна
715 0 5

В мен липсата е вакуумно-потискаща,

объркано-кръжаща болна птица.

Не чувам даже крясъка на присмеха.

Да виждам как - с простреляна зеница!

Безумно-тягостно мълчание пониква

и с бурените си  притиска лекото

усещане за ведро-нежна пролет,

... а спомен със бастунче търси Него.

И как убива, много ми убива

неслученост на милата усмивка!

Не се и питам - знам, че жива, жива

отдавна аз не съм, но ми отива.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дочка, Веселка, благодаря много!
  • Хареса ми много! Поздрави и от мен!
  • Макар с бастунче споменът е някак
    припряно закачлив и неуморен.
    Лирическата, ще се справи.(Знам го)
    със липсата и ще лети.(Най-скоро)
  • Благодаря много, Младен!
  • Отива ти, Валентина, любовната лирика. Определено ти отива!
    Имаш някакаво "шесто чувство" за нея. Следя редовно стиховете ти, макар, че рядко те коментирам, но си една от добрите поетеси в жанра. Сравнения няма да правя, защото е неуместно и некоректно.

    Поздравявам те за оригиналния стих!
Предложения
: ??:??