Разляха се годините, а сякаш вчера
вървяхме с тебе боси под дъжда.
Дали не беше ти за мен химера,
една красива, недокосната мечта?
Навярно те изгубих още там, когато
те пуснах да си тръгнеш ти от мен.
Със теб отиде си вкусът на лятото,
на морски бриз от ласки напоен.
Със теб отиде си и част от мене,
а другата мечтае те и те мълви.
Не се лекуват болките със времето…
Те просто си остават… и боли… ...