По улицата вятър луд премина,
дърветата в прегръдка стисна,
и, чуй го, свири шантаво в комина...
А ти ми липсваш.
Оставям недовършени съмнения.
Забравям си нещата и усмивките.
Събирам се. В ръце се вземам.
А ти ми липсваш.
Очакването ме облича в тъмно
и самота по дните ми изписва.
Заспивам някъде по съмнало...
А ти ми липсваш.
© Ружена Всички права запазени