А трябва ли

Нима трябва да заключвам сърцето си, 
когато излизам, зад стените на дома,
а вечер да го взема подло в ръцете си
и го оставя да вие пред мойта врата?

Трябва да вържа крилете на съвестта си
да не ме достигне когато аз полетя
към зова сатанински там, в небето
дето ще продавам или купувам душа?

Трябва ли? Ще ме направи ли щастлива
безпътната, подла, моя растяща суета?
Ще изпитам ли любов искренна красива,
щом да съм само на върха е моята мечта,

и режа корените които са ме хранили,
на крилете вещерски по върховете летя,
мисля, че всички долу са слепи балами
а аз во веки веков ще бъда все така?

Не искам! Не мога да живея бед душа,
без сърцето си нежно, пламенно любящо,
без болките и радостите – ехо от света,
без съвестта си за правдата крещяща.

Нека съм лудия, драпащ в бедност поет,
ненужна за глухите, слепите, бездуховни!
Все някой ще чуе моя вик – сърдечен завет
и ще стават все по-зрящи, по-многобройни...

19 06 2016