А утре беше войната
От изток тихо просветлява,
събужда летен топъл ден,
целува влюбено земята и...
тътен страшен, вой студен.
Мотори танкови ревяха,
във своя път посяват смърт,
стоманени ята летяха,
валеше бомбен, огнен дъжд.
Лица, от злоба посивели,
косяха чуждите поля,
животи, младост не живели,
полегнаха с куршум в гръдта.
Деца, жени, човеци клети,
от ужас бягащи навред,
с очи отправени към Бога
да ги спаси от враг проклет.
А слънцето се скри в пожари,
чернее кървава земята,
наместо радост само мъка,
навред господства тъмнината.
Отива си денят във сълзи,
притихнал бе в очакване света,
родени бяха да обичат,
но днес започваше война.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
