А утре... пак да се родиш
Пак се будя по нощите.
Пак думи из главата ми в мъгли.
В просъница реални са мечтите,
и напълно истинска си ти.
Щом мога нощем да те зърна,
да си представя твоя лик,
и истинска, да те прегърна
дори за мъничко, за миг...
животът става поносим,
от бремето тъй смазващо, което
стихът отново светлосин
прогонва... зърна ли лицето
ти... във мисълта си цветна...
И буден аз като стрела летя,
да я запиша, за да не пометна,
и пак във стих да те родя...
Та да останеш вечно жива,
там, на листчето да спиш.
Все свежа, весела, игрива.
а, утре... пак да се родиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
