А утре... пак да се родиш

Nov 1, 2016, 10:46 AM

Poetry

1170 1 1

Пак се будя по нощите.
Пак думи из главата ми в мъгли.
В просъница реални са мечтите,
и напълно истинска си ти.
Щом мога нощем да те зърна,
да си представя твоя лик,
и истинска, да те прегърна
дори за мъничко, за миг...
животът става поносим,
от бремето тъй смазващо, което
стихът отново светлосин
прогонва... зърна ли лицето ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

А утре... пак да се родиш

Want to read more?

Random works