А утре... пак да се родиш
Пак се будя по нощите.
Пак думи из главата ми в мъгли.
В просъница реални са мечтите,
и напълно истинска си ти.
Щом мога нощем да те зърна,
да си представя твоя лик,
и истинска, да те прегърна
дори за мъничко, за миг...
животът става поносим,
от бремето тъй смазващо, което
стихът отново светлосин
прогонва... зърна ли лицето
ти... във мисълта си цветна...
И буден аз като стрела летя,
да я запиша, за да не пометна,
и пак във стих да те родя...
Та да останеш вечно жива,
там, на листчето да спиш.
Все свежа, весела, игрива.
а, утре... пак да се родиш...
© Лебовски All rights reserved.
