... а в людския свят нескопосан...
Мечтаят си всички за сол, за море,
делфиини и нещичко още,
аз – денем излишна се чувствам добре
без сън сред звездиците нощем.
Годината – сушава в мене вали,
мълча все по-тиха и тиха.
Какво ли да кажа? Не знам. Та нали
се сгуших сред няколко стиха,
в които уж търся уют и покой,
а де да ги знаех какво са...
И вятъра питах. Не знае и той,
а в людския свят нескопосан,
разказвах за обич, и ден подир ден,
умираше в мене Алиса.
Векът ви за алчност и смърт е роден,
но с думите ще го орисам,
доколкото мога. Опитай и ти!
Подай ми ръка! Виж, че можем.
Крила са душите ни. Обич лети,
над свят до несбъдване сложен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
