... а в людския свят нескопосан...
Мечтаят си всички за сол, за море,
делфиини и нещичко още,
аз – денем излишна се чувствам добре
без сън сред звездиците нощем.
Годината – сушава в мене вали,
мълча все по-тиха и тиха.
Какво ли да кажа? Не знам. Та нали
се сгуших сред няколко стиха,
в които уж търся уют и покой,
а де да ги знаех какво са...
И вятъра питах. Не знае и той,
а в людския свят нескопосан,
разказвах за обич, и ден подир ден,
умираше в мене Алиса.
Векът ви за алчност и смърт е роден,
но с думите ще го орисам,
доколкото мога. Опитай и ти!
Подай ми ръка! Виж, че можем.
Крила са душите ни. Обич лети,
над свят до несбъдване сложен...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
