4.08.2021 г., 19:44

А в мен живеят

750 3 15

                          Живеят в мене хиляди тъги,

                          навързани във ситна медна нишка,

                          по минали тревоги от преди,

                          по чувството, че все ще съм излишна.

                                              Автор: Невидимо

 

А в мен живеят хиляди щурчета

и хиляди красиви пеперуди.

Живеят феи, мънички джуджета

и множество щастливи молекули.

 

Надеждата до спомени живее,

а Вярата съсед е на тъгата.

И вярвам, че сълзите се отронват,

за да може да расте душата.

 

И да се пълня със добро и обич.

Да се раздавам и благодаря.

Не могат пак да се повторят,

минутите ни отредени

и не желая аз да ги пилея

в омраза или пък лъжа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Живее в мен...

Дали живее в мен едно море?
С вълни от тюркоаз, с гердан от миди
посипани по бряг като сърце,
който със обич само може да се види.
На песъчинки моят дъх дели, ...
725 8 18

В мен живеят

Живеят в мене хиляди вълни,
и само дъното им е опора.
От вятъра изграждат си стени
и капките разплискват се нагоре.
Мечтаят да достигнат някой връх, ...
702 3 15

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...