4.08.2021 г., 19:44

А в мен живеят

749 3 15

                          Живеят в мене хиляди тъги,

                          навързани във ситна медна нишка,

                          по минали тревоги от преди,

                          по чувството, че все ще съм излишна.

                                              Автор: Невидимо

 

А в мен живеят хиляди щурчета

и хиляди красиви пеперуди.

Живеят феи, мънички джуджета

и множество щастливи молекули.

 

Надеждата до спомени живее,

а Вярата съсед е на тъгата.

И вярвам, че сълзите се отронват,

за да може да расте душата.

 

И да се пълня със добро и обич.

Да се раздавам и благодаря.

Не могат пак да се повторят,

минутите ни отредени

и не желая аз да ги пилея

в омраза или пък лъжа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Живее в мен...

Дали живее в мен едно море?
С вълни от тюркоаз, с гердан от миди
посипани по бряг като сърце,
който със обич само може да се види.
На песъчинки моят дъх дели, ...
725 8 18

В мен живеят

Живеят в мене хиляди вълни,
и само дъното им е опора.
От вятъра изграждат си стени
и капките разплискват се нагоре.
Мечтаят да достигнат някой връх, ...
700 3 15

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...