Довереница (Дочка Василева)
486 17606
1.12.2007 г., 20:15 ч.

А вятърът рови в капчука с ръка... 

  Поезия » Философска
937 0 22
 

Мъглата се спуска и пъпли в нощта.

Вятър в капчука провира ръка.

Маска луната тържествена слага.

До пръсване горда е - и ритуална.

 

Звездите хихикат зловещо и чакат

да тръгне по лунна пътека душата.

Да пусне ръката на вятъра скитник.

Да звънне, да стихне и после да литне.

 

Да тръгне мълвата с мъглата веднага,

със първата капка, накапала прага.

С последните сълзи на късния дъжд.

Ръждива, студена,  внезапна и тъжна.

 

Като молитва в храма на изгубените.

Като надежда, с въглен нарисувана.

Като болката на откъснато цвете.

И като вик от устни слепнати...

 

Звездите примигват и тръпнат, и чакат,

а вятърът рови в капчука с ръка.

И търси сълзата - онази последната,

в която душата седи непотребна...

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??