19.11.2007 г., 18:16

* * *

1.1K 0 2
Всичко до вчера беше идеално
човекът, който обичах беше до мен,
но днес се случи нещо фатално,
любовта избяга от моя плен.

Може би никога не съм обичала,
може би всичко било е шега,
но защо тогава съм се вричала
да го обичам в радост и тъга?

Колко много боли самотата,
уж имах всичко, но сърцето ми изстина.
То се скита само след тълпата
и търси своята изгубена половина.

Дали ще намеря любов по-истинска, по-чиста,
дали тя ще бъде моята съдба
и заслужава ли си да поемам риска,
за да избягам от тази самота?

Защо искам това, което не притежавам,
а това, което имам, хвърлям зад гърба.
И съм готова на всичко, дори да се унижавам,
за да получа нещо, намиращо се на ръба?

Не искам да мисля за тази игра на съдбата,
не искам да летя отново в небето,
защото боли, когато ти отрежат крилата,
но уви, разумът никога не ще надвие сърцето!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • мерси много,радвам се че ви е харесало,скоро ще кача още няколко
  • Добре дошла, мила Нели!

    "Дали ще намеря любов по-истинска, по-чиста,
    дали тя ще бъде моята съдба
    и заслужава ли си да поемам риска,
    за да избягам от тази самота?"

    Заслужава си!!! Няма нищо по-красиво от любовта, бори се за нея!!!
    Идваш с прекрасен стих - силен и истински!6+

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...