Всичко до вчера беше идеално човекът, който обичах беше до мен, но днес се случи нещо фатално, любовта избяга от моя плен.
Може би никога не съм обичала, може би всичко било е шега, но защо тогава съм се вричала да го обичам в радост и тъга?
Колко много боли самотата, уж имах всичко, но сърцето ми изстина. То се скита само след тълпата и търси своята изгубена половина.
Дали ще намеря любов по-истинска, по-чиста, дали тя ще бъде моята съдба и заслужава ли си да поемам риска, за да избягам от тази самота?
Защо искам това, което не притежавам, а това, което имам, хвърлям зад гърба. И съм готова на всичко, дори да се унижавам, за да получа нещо, намиращо се на ръба?
Не искам да мисля за тази игра на съдбата, не искам да летя отново в небето, защото боли, когато ти отрежат крилата, но уви, разумът никога не ще надвие сърцето!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.