Nov 19, 2007, 6:16 PM

* * * 

  Poetry » Love
823 0 2
Всичко до вчера беше идеално
човекът, който обичах беше до мен,
но днес се случи нещо фатално,
любовта избяга от моя плен.

Може би никога не съм обичала,
може би всичко било е шега,
но защо тогава съм се вричала
да го обичам в радост и тъга?

Колко много боли самотата,
уж имах всичко, но сърцето ми изстина.
То се скита само след тълпата
и търси своята изгубена половина.

Дали ще намеря любов по-истинска, по-чиста,
дали тя ще бъде моята съдба
и заслужава ли си да поемам риска,
за да избягам от тази самота?

Защо искам това, което не притежавам,
а това, което имам, хвърлям зад гърба.
И съм готова на всичко, дори да се унижавам,
за да получа нещо, намиращо се на ръба?

Не искам да мисля за тази игра на съдбата,
не искам да летя отново в небето,
защото боли, когато ти отрежат крилата,
но уви, разумът никога не ще надвие сърцето!!!

© Дани All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • мерси много,радвам се че ви е харесало,скоро ще кача още няколко
  • Добре дошла, мила Нели!

    "Дали ще намеря любов по-истинска, по-чиста,
    дали тя ще бъде моята съдба
    и заслужава ли си да поемам риска,
    за да избягам от тази самота?"

    Заслужава си!!! Няма нищо по-красиво от любовта, бори се за нея!!!
    Идваш с прекрасен стих - силен и истински!6+
Random works
: ??:??