17.06.2011 г., 9:52 ч.

Абе, сърцето ми пише! 

  Поезия » Любовна
988 0 8

Абе, сърцето ми пише!

(по Katri Lomakinidi)

Като Принца и Просяка,
като Студа, като Зноя,
като Краткото с Високосното,
като Чужда и Моя...

На Ръба съм... Над Бездната...
Пак на Ниското, на скалите...
Само стъпка до Звездното...
Две стъпки са до орлите...

Светът, под нозете...
Продаден за нищо...
Стъпкано ми е Цветето...
От лапа на хищник...

Много са думите...
Тежък ми е самарът...
Днес не съм при разумните...
Днес сме двама, с китарата...

Дъбът тихо нашепва:
- Asta la vista, момиче!
Скалата, чак, се нацепи...
Пепел е нашето вричане...

Долу е нейде Градът ти.
С него живееш и дишаш.
Болят ме ръцете, умът ми...
Абе, сърцето ми пише!

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силно...
    Поздравления!
  • Харесах! Песенен ритъм!
  • Домате, в този сайт навърших три годин откак съм се регистрирал. За тях, защо бе джанъм, не видях един свесен коментар от теб?! Що не видях за някого добра дума да речеш?! Ти ли се извъди най-големия литературен разбирач, че седна и акъл да даваш?! Пази, Боже!!!
    На останалите - благодаря!
    Зем.
  • С удоволствие чета отново!
  • ++++++ Поздравления!
  • и по-добро може да е. И заглавието, и финалът не са подходящи за поезия. Биха могли да бъдат, но в случая не са, според мен.
  • Сърцето ти плаче и пише, Зем!
  • Много е хубаво - поздравления
Предложения
: ??:??