Абе, сърцето ми пише!
Абе, сърцето ми пише!
(по Katri Lomakinidi)
Като Принца и Просяка,
като Студа, като Зноя,
като Краткото с Високосното,
като Чужда и Моя...
На Ръба съм... Над Бездната...
Пак на Ниското, на скалите...
Само стъпка до Звездното...
Две стъпки са до орлите...
Светът, под нозете...
Продаден за нищо...
Стъпкано ми е Цветето...
От лапа на хищник...
Много са думите...
Тежък ми е самарът...
Днес не съм при разумните...
Днес сме двама, с китарата...
Дъбът тихо нашепва:
- Asta la vista, момиче!
Скалата, чак, се нацепи...
Пепел е нашето вричане...
Долу е нейде Градът ти.
С него живееш и дишаш.
Болят ме ръцете, умът ми...
Абе, сърцето ми пише!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
