8.07.2024 г., 10:55

Абитуриенти

734 3 0

И ето, вятърът отнесе глъчката омайна

и ехото заглъхна след нас...

тръгна всеки в посока незнайна

след последните думи: “ На добър час!”.

 

Казват: “ Споменът не умира,

много заедно сме преживели!”,

но останаха след нас само надписите бели–

12 А, 12 Б... – на земята с тебешира.

 

Но ще се срещнем пак на заветния бал,

за да се разделим както подобава,

да се похвалим кой колко за костюма си е дал

и да потънем на сутринта в забрава.

 

“ Защо до дванайсет брояхме?”,

ще се питаме след години, всичко забравили,

шумния карнавал зад себе си оставили...

и ще си казваме: “ А млади бяхме!”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Ицкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...