Абитюриенти
Абитюриенти
Отново розите в България са нацъфтели,
отново птиците строят гнезда,
а в пролетните нощи подлудели
отронва се понякога звезда...
... С изящно очертани силуети,
на младостта си с нежният овал,
момичета в ефирни тоалети
очакват с тръпка Първият си бал...
Внезапно възмъжалите момчета
като петлета се въртят край тях
и в откровените им деколтета
надничат със желания, и страх...
Все още те във приказки живеят,
а в приказките краят е щастлив,
не искайте сега да проумеят:
че Краят си е Край, дори красив!...
... Започват ритуалното броене
и с някакъв необясним възторг
живота си прехвърлят като бреме,
и недостъпни са сега за диалог...
Очаква ги нощта със изненади,
със нежни тайни и със луд копнеж,
защото са красиви, дръзки, млади,
макар че и Безкраят е рубеж...
Но кой ти мисли в нощи като тия,
когато сам си част от Вечността
обсебен от чаровната магия
на Любовта, Живота и Страстта,
и има път оттатък синевата
с мечтите ти дори съизмерим,
и там се вихри, нежен като вятър
живот без философия и грим...
... А сутринта, в мъгла от махмурлука,
накуцващи с обувки във ръка,
те ще си тръгнат, но далеч от тука,
оттатък хоризонтната дъга
и гените на българското племе
ще отнесат със младата си страст,
а ние в затъпяващо безвремие
ще чакаме по скайпа техен глас!...
25.05.2013.,
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
