23.02.2017 г., 15:17

Абстиненция

362 1 0

Разрушени млади хора

търсят наркотика на живота си,

дланите им се потят,

дишането е на пресекулки.

"Мислех си, че няма

да се чувствам никога така отново."

Лежат голи на пода,

след поредния удар:

"Разкажи ми повече за себе си."

Кръвта им започва да ври,

залитат по улиците,

пълнят с цигарен дим

емоционални кладенци,

искат да надникнат вътре в себе си,

но стомахът им е свит на топка,

не спират да треперят.

"Този път излязох чиста от това."

Имам изненада –

вътре си и с двата крака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...