23.02.2017 г., 15:17

Абстиненция

364 1 0

Разрушени млади хора

търсят наркотика на живота си,

дланите им се потят,

дишането е на пресекулки.

"Мислех си, че няма

да се чувствам никога така отново."

Лежат голи на пода,

след поредния удар:

"Разкажи ми повече за себе си."

Кръвта им започва да ври,

залитат по улиците,

пълнят с цигарен дим

емоционални кладенци,

искат да надникнат вътре в себе си,

но стомахът им е свит на топка,

не спират да треперят.

"Този път излязох чиста от това."

Имам изненада –

вътре си и с двата крака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...