Feb 23, 2017, 3:17 PM

Абстиненция

  Poetry » Other
361 1 0

Разрушени млади хора

търсят наркотика на живота си,

дланите им се потят,

дишането е на пресекулки.

"Мислех си, че няма

да се чувствам никога така отново."

Лежат голи на пода,

след поредния удар:

"Разкажи ми повече за себе си."

Кръвта им започва да ври,

залитат по улиците,

пълнят с цигарен дим

емоционални кладенци,

искат да надникнат вътре в себе си,

но стомахът им е свит на топка,

не спират да треперят.

"Този път излязох чиста от това."

Имам изненада –

вътре си и с двата крака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...