19.05.2007 г., 12:31 ч.

Абстиненция за време 

  Поезия
1081 0 8

Очите ни проблясваха,

разхвърляни по пода,

запалени –

да светят на онези,

които са забравили за пътя.

Тук ритмите ни галят.

И ти пулсираш целият от музика.

Не си отивай още!

До утре има толкова усмивки.

...

След нас не ще остане нищо в тази стая.

И тя ще ни издиша като болка,

като вина, прегърната отдавна.


В зениците ти утрото наднича.

И аз го пъдя,

в абстиненция за време.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??