Абстиненция за време
Очите ни проблясваха,
разхвърляни по пода,
запалени –
да светят на онези,
които са забравили за пътя.
Тук ритмите ни галят.
И ти пулсираш целият от музика.
Не си отивай още!
До утре има толкова усмивки.
...
След нас не ще остане нищо в тази стая.
И тя ще ни издиша като болка,
като вина, прегърната отдавна.
В зениците ти утрото наднича.
И аз го пъдя,
в абстиненция за време.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
