May 19, 2007, 12:31 PM

Абстиненция за време 

  Poetry
1080 0 8

Очите ни проблясваха,

разхвърляни по пода,

запалени –

да светят на онези,

които са забравили за пътя.

Тук ритмите ни галят.

И ти пулсираш целият от музика.

Не си отивай още!

До утре има толкова усмивки.

...

След нас не ще остане нищо в тази стая.

И тя ще ни издиша като болка,

като вина, прегърната отдавна.


В зениците ти утрото наднича.

И аз го пъдя,

в абстиненция за време.

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??