30.01.2009 г., 21:39

abstinens

1.2K 0 11

 

Изпихме чаша, две, накрая спряхме да броим -

вини, кафета, фасове в преливащия пепелник.

Насред гълчавата отнякъде дочухме да жужи

внезапен тъжен блус, през няколко стени.

 

С възторг събудиха се птиците в гнездата,

телата ни, без дума, проявиха странен вкус.

Покълнаха стаени мисли, настръхна пак тревата.

Танцуваме по спомен един едва дочуван блус.

 

Някой трябва да спре този блус, да приспи пак гнездата.

Някой може би знае какво крещят птиците точно днес.

Някой трябва да отмие милостиво от очите ни мъглата.

Някой да ми подскаже точните думи, та тишината да вземе превес.

                                  

За Бога!

Няма ли кой

да заглуши

този раздиращ

саксофон

преди

да зачена

от звуците му...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТайнитеНаТавана СаМного Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • така е, стефане

    никой не може да прогнозира какви тайни може да открие, ако дръзне да се качи на тавана

    благодаря за милите думи за стиха
  • още преди да ти отговоря по-долу го бях редактирала, честно!
    явно от прекалено много редакции съм сгафила пак

    ооох, не му потръгна на това стихо, големи перипетии... хахаха
  • ха ха, т`ва "Някой трябва спре този блус" обаче си остана
  • здрасти в клуба, драга/и!
  • виж сега, дорето66,
    отговорът на дилемата ми грее в табличката над стиха
    ми, понякога човек има нужда от малко зАсил, драга.
    та и аз така, с това заглавие

    п.п. това сигурно е най-редактираното стихо след публикуване... ахахаха
    то не бяха преподредби на графичното решение на стихотворението, то не бяха втори и трети опити за същото, сетне редактирах отговора си до тримата реагирали, за да допълня и репликата към теб, че не можело две поредни мнения да пускам, алеле
    и като капак - сега и заглавието
    байгън

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...