Jan 30, 2009, 9:39 PM

abstinens

  Poetry » Love
1.2K 0 11

 

Изпихме чаша, две, накрая спряхме да броим -

вини, кафета, фасове в преливащия пепелник.

Насред гълчавата отнякъде дочухме да жужи

внезапен тъжен блус, през няколко стени.

 

С възторг събудиха се птиците в гнездата,

телата ни, без дума, проявиха странен вкус.

Покълнаха стаени мисли, настръхна пак тревата.

Танцуваме по спомен един едва дочуван блус.

 

Някой трябва да спре този блус, да приспи пак гнездата.

Някой може би знае какво крещят птиците точно днес.

Някой трябва да отмие милостиво от очите ни мъглата.

Някой да ми подскаже точните думи, та тишината да вземе превес.

                                  

За Бога!

Няма ли кой

да заглуши

този раздиращ

саксофон

преди

да зачена

от звуците му...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТайнитеНаТавана СаМного All rights reserved.

Comments

Comments

  • така е, стефане

    никой не може да прогнозира какви тайни може да открие, ако дръзне да се качи на тавана

    благодаря за милите думи за стиха
  • още преди да ти отговоря по-долу го бях редактирала, честно!
    явно от прекалено много редакции съм сгафила пак

    ооох, не му потръгна на това стихо, големи перипетии... хахаха
  • ха ха, т`ва "Някой трябва спре този блус" обаче си остана
  • здрасти в клуба, драга/и!
  • виж сега, дорето66,
    отговорът на дилемата ми грее в табличката над стиха
    ми, понякога човек има нужда от малко зАсил, драга.
    та и аз така, с това заглавие

    п.п. това сигурно е най-редактираното стихо след публикуване... ахахаха
    то не бяха преподредби на графичното решение на стихотворението, то не бяха втори и трети опити за същото, сетне редактирах отговора си до тримата реагирали, за да допълня и репликата към теб, че не можело две поредни мнения да пускам, алеле
    и като капак - сега и заглавието
    байгън

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...