radi. (Ради Стефанов Р)
281 1626
20.12.2017 г., 1:50 ч.

Абстракция 

  Поезия » Друга
1061 9 13

 

на В

 

Рисувам си поредната илюзия,

защото знам, че някъде те има.

Усмихнати са сенките на музите

в палитрата със Алфа и Проксима*.

 

Не съм открил Орфей сред преродените,

но искам да умирам с Евридика.

Най-нежен е рефренът на сирените,

когато към внезапен риф ме викат.

 

В капчука са сълзите неизплакани.

Нагарчат всички липси от солено.

Но тъмно е в душата ми от чакане

край ъгъла на кръглата вселена.

 

В скованата обител на скептиците

повтарям дълго, че съм те намерил.

но знайно е – умират често птиците,

при полет между Нюкта и Хемера**.

 

Красива е поредната илюзия.

Понякога дори тъгата стихва.

Когато изоставиха ме музите,

тя тихичко в съня ми се усмихва.

______________________________________________

* Най-близките до нас звезди в съзвездието Кентавър

** гр. Богините на нощта и деня.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??