на В
Рисувам си поредната илюзия,
защото знам, че някъде те има.
Усмихнати са сенките на музите
в палитрата със Алфа и Проксима*.
Не съм открил Орфей сред преродените,
но искам да умирам с Евридика.
Най-нежен е рефренът на сирените,
когато към внезапен риф ме викат.
В капчука са сълзите неизплакани.
Нагарчат всички липси от солено.
Но тъмно е в душата ми от чакане ...