Абстракция
на В
Рисувам си поредната илюзия,
защото знам, че някъде те има.
Усмихнати са сенките на музите
в палитрата със Алфа и Проксима*.
Не съм открил Орфей сред преродените,
но искам да умирам с Евридика.
Най-нежен е рефренът на сирените,
когато към внезапен риф ме викат.
В капчука са сълзите неизплакани.
Нагарчат всички липси от солено.
Но тъмно е в душата ми от чакане
край ъгъла на кръглата вселена.
В скованата обител на скептиците
повтарям дълго, че съм те намерил.
но знайно е – умират често птиците,
при полет между Нюкта и Хемера**.
Красива е поредната илюзия.
Понякога дори тъгата стихва.
Когато изоставиха ме музите,
тя тихичко в съня ми се усмихва.
______________________________________________
* Най-близките до нас звезди в съзвездието Кентавър
** гр. Богините на нощта и деня.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
