Адажио в Ти минор
Небе непристъпно.
С дрехи съдрани,
обратно поели,
отчаяни облаци
се свличат посинели.
Изгубен е смисълът
и луднал се търси,
но няма намиране.
Денят се е сдухал,
подпухнал от взиране.
И възел е времето.
Минути присвити
тъжат неразбрани
и зъзнат от липса,
до болка смълчани.
Светът е пресипнал.
И лутат се, лутат
писма без адреси,
безпомощни скитат
и питат къде си ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© toti Всички права запазени
