Небе непристъпно.
С дрехи съдрани,
обратно поели,
отчаяни облаци
се свличат посинели.
Изгубен е смисълът
и луднал се търси,
но няма намиране.
Денят се е сдухал,
подпухнал от взиране.
И възел е времето.
Минути присвити
тъжат неразбрани
и зъзнат от липса,
до болка смълчани.
Светът е пресипнал.
И лутат се, лутат
писма без адреси,
безпомощни скитат
и питат къде си ...
© toti All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
