Небе непристъпно.
С дрехи съдрани,
обратно поели,
отчаяни облаци
се свличат посинели.
Изгубен е смисълът
и луднал се търси,
но няма намиране.
Денят се е сдухал,
подпухнал от взиране.
И възел е времето.
Минути присвити
тъжат неразбрани
и зъзнат от липса,
до болка смълчани.
Светът е пресипнал.
И лутат се, лутат
писма без адреси,
безпомощни скитат
и питат къде си ...
© toti All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
