Държава има на света една

със планини, море, гори и езера,

със хора малко умни, но и много прости,

които блажат на инат по пости,

водица рядко случва се да пият,

изпозват я когато там се мият,

но виж, ракията се жули яко,

на децата дават вино вместо мляко,

да си кротуват, да не се надвикват,

пък и с алкохолът да посвикват,

за да бъдат във училище вървежни,

а не зубрачи смотани и нежни,

да пушат повече, отколкото да дишат,

да учат името си колкото да пишат,

но задължително със правописни грешки,

понеже готвят ги да бъдат прости пешки,

не бива много и от нещо да разбират,

до шейсет да бачкат, после да умират,

че пенсионерите са тежко за бюджета бреме,

а за социални лигавщини не е време,

от дърти ора нужда няма,

за тях предвидена е яма,

мятат ги и сетне ги зариват,

и с райграс гробът им покриват.

Та хубава държава с тъжни ора,

ма дет са вика, няма луд умора,

българите никога не спират,

на изборите комунисти да избират.

Гласува се предимно за боклуци,

народът взе да си избира зеленчуци,

да го управляват, да го ръководят,

и за носа като глупак да водят.

Напоследък възцари се тиква,

но тъй е, тряаа да се свиква,

и много никой нека се не пъне,

понеже квот се сее, туй се жъне,

Каквото сме посяли, туй изниква.

Във случаят поникна тиква.

Смирението си е чиста добродетел,

за него нека всеки е радетел,

но примирението.. то е друга бира,

след него и надеждата умира,

а тя умира, казват, най- последна,

на там отива и родината ни бедна.

Втълпяват ни, че сме стабилни,

банкери и икономистчета дебилни,

Левончета, Хампарцумяни,

и президентчета ухилени, засмяни,

сучещи от на изобилието рога,

и сякаш винаги на лека дрога.

За европейски ценности бълнуват,

но за болни, бедни не желаят и да чуват.

Та ако случайно нещо за Европа подочуете,

съветвам ви светкавично да се изплюете.

Храчете здраво, най-добре се изкъпете,

от таз отрова да се отървете,

че тя е жива смърт, не жали млади, стари,

щади единствено " другари".

Да беше днеска, братя, Левски жив,

на власта отново щеше да е черно крив,

и пак жестоко щяха да го гонят,

и името му всячески да ронят.

А той, апостолът, отново, като луд,

дори в цървули даже и обут,

да създава комитети щеше като бесен,

за да свърши пак и пак обесен

от тия, във чиито кабинети днес виси

със страшна сила и портретът му - уви...