Душата ми е в агония, 

каква е тази ирония?

Твърде много време те потъпквах,

ама май себе си обърках.

Защо ли любовта си чак сега приех

след толкова години, през които

не бях почти до теб?

Бродя из тъмните улици,

виждам други душевни скитници

като мен...

Любовта ни май не е споделена,

може би и затова е толкова вечна - 

така и не те изкарах от моето сърце

и все искам да те докосна с моите ръце.

За теб винаги ще остана тази, която не заслужава,

тази, която и всичко да ти дава,

ти никога няма да я погледнеш с този поглед,

а винаги ще я отхвърлиш в най-добрия момент..

Може би аз съм тази, която не успя да се докаже,

но какво повече от мен може да се каже?!

Ще те обичам до последния си дъх

и ще се въртя в този кръг -

където връщам се при теб,

но все не мога да бъда любимия ти човек.

Душата ми е в агония...