Ах, колко ви се сърдя и обичам
всички мои близки
и
далечни зложелатели.
Зная ви по име и по същност.
И къде живеете и клякате.
Аз съм старомодна. Неприсъща
на ядливата ви и луксозна външност.
Като орех костелива и чепата,
вещица и ангел, всъщност.
Да ме пръскате със слюнки - нека,
и манна небесна да ме стига.
Щом писано е да ви виждам,
нека съм проклета. А ризата ми бяла –
да ви е честита.
© Христина Комаревска Всички права запазени