Ах, колко ви се сърдя и обичам
всички мои близки
и
далечни зложелатели.
Зная ви по име и по същност.
И къде живеете и клякате.
Аз съм старомодна. Неприсъща
на ядливата ви и луксозна външност.
Като орех костелива и чепата,
вещица и ангел, всъщност.
Да ме пръскате със слюнки - нека,
и манна небесна да ме стига.
Щом писано е да ви виждам,
нека съм проклета. А ризата ми бяла –
да ви е честита.
© Христина Комаревска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
